| Глава 16 |
1 | Тогава Иов в отговор рече:
|
2 | Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
|
3 | Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
|
4 | И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
|
5 | Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
|
6 | Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
|
7 | Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
|
8 | Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
|
9 | Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
|
10 | Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
|
11 | Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
|
12 | Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
|
13 | Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
|
14 | Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
|
15 | Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
|
16 | Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
|
17 | Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
|
18 | О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
|
19 | Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
|
20 | Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
|
21 | Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
|
22 | Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
|