| Глава 2 |
1 | Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?
|
2 | Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:
|
3 | Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
|
4 | Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.
|
5 | Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:
|
6 | Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
|
7 | Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.
|
8 | Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.
|
9 | Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
|
10 | Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.
|
11 | Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.
|
12 | Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.
|